Артур Кьостлер Arthur Koestler | |
унгарско-британски писател и журналист | |
През 1969 година | |
Роден |
5 септември 1905 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | Унгария Великобритания |
Учил във | Виенски технически университет |
Литература | |
Период | 1934 – 1983 |
Жанрове | есе, роман, разказ |
Течение | журналистика |
Известни творби | „Мрак по пладне“ (1940) |
Награди | Sonning Prize (1968) Орден на Британската империя (1972) |
Семейство | |
Съпруга | Дороти Ашър (1935 – 50) Мамен Паджет (1950 – 52) Синтия Джефрис (1965 – 83) |
Уебсайт | |
Артур Кьостлер в Общомедия |
Артур Кьостлер (на унгарски: Kösztler Artúr; на английски: Arthur Koestler) е унгарско-британски писател и журналист.
Роден е на 5 септември 1905 година в Будапеща в еврейско семейство. През 1920 г. семейството му се премества във Виена. През септември 1922 г. постъпва във Виенската политехника, за да следва инженерство. Там става член на младежката ционистка организация. През 1925 г., тъкмо преди да завърши следването си, неочаквано решава да замине за Палестина и изгаря студентката си книжка. На 1 април 1926 г. отпътува от Виена за Палестина. Няколко седмици живее в кибуц. До 1929 г. е кореспондент на германския издателски концерн „Улщайн“ там, а в периода 1929 – 1930 г. работи в Париж.
През 1931 г. се установява в Берлин, където става научен редактор на вестник Vossische Zeitung. През същата година извършва полет към Северния полюс на борда на германския дирижабъл „Граф Цепелин“. Увлича се от комунистическата идеология и през декември 1931 г. става член на Комунистическата партия на Германия.
В средата на 1930-те години извършва голямо пътешествие из Централна Азия и прекарва цяла година в Съветския съюз.
През септември 1933 г., след идването на власт на нацистите в Германия, той се връща в Париж, където пише пропагандни статии под ръководството на Вили Мюнценберг. Посещава два пъти Испания по време на гражданската война. При второто му посещение през 1937 г. е арестуван от франкистите и осъден на смърт по обвинение в шпионаж. Прекарва пет месеца в килия за осъдени на смърт, но в крайна сметка е разменен за жената на франкистки летец ас. Това предопределя активната борба на Кьостлер за отмяната на смъртното наказание в Англия през втората половина на 50-те години на XX век. Възгледите си той излага в книгата „Размишления за бесилката“.
През 1938 г. във връзка с Голямата чистка в СССР Кьостлер напуска комунистическата партия. След началото на Втората световна война е интерниран от френските власти и освободен едва в началото на 1940 г. Постъпва в Чуждестранния легион, евакуира се с него в Северна Африка, дезертира, добира се до Лисабон, а оттам със самолет пристига във Великобритания, където шест седмици прекарва в затвор за незаконно влизане в страната. След освобождаването си постъпва като доброволец в британската армия. Насочват го в сапьорска част. Веднъж седмично ходи до Лондон за участие в пропагандни радиопредавания на немски език, пише позиви за германските войници, изнася лекции за природата на тоталитаризма.
През 1940 г. излиза антитоталитарният му роман „Мрак по пладне“ („Sonnenfinsternis“), който му донася международна известност.
През втората половина на 1956 г. е ангажиран с антисъветски протестни писма и митинги в подкрепа на Унгарското въстание.
1958 и 1959 г. прекарва в Индия и Япония, в резултат на което написва книгата „Лотосът и роботът“.
В началото на 1960 г., на връщане от конференция в Сан Франциско, Кьостлер посещава Мичиганския университет в Ан Арбър, където се подлага на експериментално приемане на халюциногени. Взима псилоцибин и изживява „bad trip“. По-късно, когато пристига в Харвард, за да се запознае с Тимъти Лири, експериментира и с други наркотици, но не е ентусиазиран от този си опит. Най-значимата му статия върху наркотиците е публикувана през 1967 г. във вестник „Сънди Телеграф“ под заглавието „Return Trip to Nirvana“.
В началото на 1976 г. е диагностициран с болестта на Паркинсон. Треперенето на ръцете започва силно да пречи на писането му. През 1980 г. му откриват и левкемия.
На 1 март 1983 г. Артур Кьостлер се самоубива заедно със съпругата си в дома им в Лондон, приемайки барбитурата Tuinal заедно с алкохол.
В своя роман „Мрак по пладне“ (1940), преведен на 30 езика, Кьостлер разказва историята на болшевик от старата гвардия, който по време на Сталиновите чистки отначало отрича престъпления, които не е извършил, а след това ги признава. Други творби от същия период са „Гладиаторите“ (1939) за въстанието на Спартак и Arrival and Departure (1943). В книгите му се разглеждат теми за морала и политическата отговорност. Сборниците с есета The Yogi and the Commissar and Other Essays (1945) и The God That Failed (1949; ed. R. Crossman) разкриват разочарованието му от комунизма. От 1940 нататък Кьостлер пише на английски.
Георги Марков коментира най-известната книга на Кьостлер в едно от есетата си, включени след смъртта му в книгата „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“:
|