Браила

Тази статия е за град Браила. За окръга вижте Браила (окръг).
Браила
Brăila
— град —
      
Герб
Фонтани в Нощна Браила
Фонтани в Нощна Браила
45.2692° с. ш. 27.9575° и. д.
Браила
Страна Румъния
ОкръгБраила
Площ77,9 km²
Надм. височина3 m
Население180 302 души (2011)
Пощенски код810001–810542
Телефонен код02 39
Официален сайтwww.primariabraila.ro
Браила в Общомедия

Браѝла (на румънски: Brăila) е град и административен център в окръг Браила, Влашко, Източна Румъния. Градът е пристанище на левия бряг на река Дунав. Има население от 180 302 жители (2011). Намира се на около 20 км от град Галац.

Часовниковата кула със стълбище към Дунав

История

Браила е старо селище, разположено на левия бряг на река Дунав. За първи път името му се среща в древно географско и пътно испанско описание „Libro del conocimiento“ (1350), както и в няколко каталански карти (Angellino de Dalorto, 1325 – 1330 и Angelino Dulcert, 1339). Споменат е като Brayla през 1368 г. в транспортно и търговско разрешително на брашовски търговци.

Превзет от османците през 1538 – 1540 г. Има статут на кааза от 1554 г. до края на руско-турската война (1828 – 1829 г.), през който период носи името Ибраил. Бил е обсаден и опожарен от княза на Молдова Стефан Велики като репресивна мярка срещу Радул Красиви – съюзник на османците. Своя разцвет градът изживява в началото на 20 век, когато неговото пристанище е важен пункт за внос и износ на стоки от Румъния, достъпно за малки и средни морски съдове.

Античен период

Намерени са следи от обитаването на района още в от неолита, бронзовата епоха. Според румънски историци между IV и III век пр. Хр. там е имало селище на гетите, поддържали връзки с гърците от порт Евксин до Елада. Било е разположено на високата тераса над река Дунав.

Средновековна Браила

От 681 година попада в територията на Аспарухова България.

В документа, с който Владислав (Влайко войвода) дава търговски привилегии на брашовските търговци на 20 януари 1368 г., посочва Браила като важно търговско селище на Влашко.

Владислав I (1364 – 1377 г.), наричан още Влайку Войвода (Вода), е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г. Владислав е български болярин и васал на българския цар Иван Александър. Син е на владетеля Никола Александър Басараб и брат на войводата Радул I. Оригинален документ от Владислав (Влайко войвода) на български език със символа на династията Асеневци:

По време на турското владичество градът е подлаган последователно на обсади от: Валеранд де Ваврин (1445); Стефан Велики, който го изгаря през 1470 г.; Йоан вода чел Кумплит (1547). Михай Витязул освобождава Браила от турците през 1595 г., изгражда в града църквата „Св. Николае“.

Периодът от 1711 до 1812 г. е век на чести битки между руси, османци и австрийци, при които Браила е превземана, разрушавана, изгаряна и строена наново. Тази тежка епоха за града свършва с подписването на мирния договор от Адрианопол (2 септември (стар стил) 1829 г.), с който Браила става част от Влашко.

През 17 – 18 век са проведени масови бунтове и въстания срещу фанариотите, които се опитват да погърчат местното население и превземат църквата отвътре.

В 1865 година се създава държавата Румъния и Браила попада в територията на новосъздадената държава. Кирилицата и българският език се заменят с латински и новосъздадения румънски език.

Съвременна история

След 19 век градът процъфтява. Улиците са павирани, поставят се улични фенери, открива се военна болница, а през 1836 г. придобива официално статута на град „porto-franco“. Изграден е паркът „Белведере“, основани са печатници, банки, казарма, театър, девическо училище, гимназия. Построени са нови докове, железопътна линия и множество фабрики.

Градът е тясно свързан с историята на България и нейните националноосвободителни борби. Там е създаден Българското книжовно дружество, преобразувано по-късно в Българска академия на науките.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 3 души от Браила са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Личности

Театър „Мария Флоти“
Родени в Браила
Свързани с Браила
  • Добри Войников (1833 – 1878), български писател и просветител, учител в града през 1864 – 1870
  • Димитър Греков (1847 – 1901), български политик, адвокат в града през 1870-те
  • Димитър Паничков (1810 – 1909), български издател, живее в града през втората половина на 19 век
  • Васил Стоянов (1810 – 1909), български учен, живее в града през 1868 – 1873

Други

На Браила са наречени улици в София (кв. „Борово“ и кв. „Красно село“), Пловдив (кв. „Кършияка“), Варна, Шумен (Южна промишлена зона), Русе (ж. к. „Здравец Изток“), Плевен, Ямбол и др.

Побратимени градове

Бележки

  1. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  2. ↑ Карта
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brăila в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​