Първия поместен събор в Константинопол, впоследствие признат за Втори Вселенски събор от източните и западните църкви, се състои от май до 30 юни 381 година в Константинопол.
Свикан е по нареждане на император Теодосий I, за да утвърди Никейския символ на вярата и за да осъди цариградския епископ Македоний, който не признава единосъщието на Бог – Свети дух с Отца и Сина. Арианството, което е подкрепяно от загиналия през 378 г. император Валент е осъдено окончателно.
Съборът взема общо 7 решения и попълва някои и изрази от Първия вселенски събор. Решават се тринитарни въпроси. 2-ро и 6-о правило: Изтокът се дели на 7 окръга всеки с независими църковни инстанции. На Цариградския патриарх се дава предимство по чест от другите източни патриарси, защото патриархът и папата са равноправни. Последователите на учението, че Дева Мария не е родила Христа – Бога са анатемосани. Дева Мария е призната за Богородица. Също така се забранява да се променя Символът на вярата. Кипърските епископи се освобождават от зависимостта от Антохийския патриарх.