География на Унгария

География на Унгария
КонтинентЕвропа
РегионЦентрална Европа
Площ
 • Общо93 011 km2
Граници356 km – Австрия
608 km – Словакия
115 km – Украйна
445 km – Румъния
166 km – Сърбия
329 km – Хърватия
116 km – Словения
Най-висока точкаКекеш 1014 m
Най-ниска точкабрега на река Тиса, на границата със Сърбия 78 m
Най-дълга рекаДунав 2852* km,
Тиса 966* km,
Драва 710 (133) km,
Мура 464* km,
Хернад 286* km,
Раба 250* km
Най-голямо езероБалатон
Климатумереноконтинентален
Унгария в Общомедия

Унгария е държава, разположена в югоизточната част на Централна Европа.

Географско положение, граници, големина

На запад граничи с Австрия (356 km), на север – със Словакия (608 km), на североизток – с Украйна (115 km), на изток – с Румъния (445 km), на юг – със Сърбия (166 km) и Хърватия (329 km) и на югозапад – със Словения (116 km). В тези си граници площта на страната възлиза на 93 011 km². Тя е без излаз на море. Корабоплаването по река Дунав предвижда свободен достъп до вътрешността на Европа и Черно море.

Унгария се простира между 45°44′ и 48°35′ с.ш. и между 16°07′ и 22°54′ и.д. Крайните точки на страната са:

Релеф

Голяма част от територията на Унгария се простира в северната част на Среднодунавската низина, ограничена от Алпите на запад, а на север и изток – от Карпатите, крайните части на които навлизат в нейните предели. Меридионалният участък на река Дунав дели страната на две различни части. На изток от Дунав се разполага Голямата среднодунавска низина (Алфьолд). Нейната плоска повърхнина между реките Тиса и Дунав има височина 150 – 200 m, а в останалите райони – около 100 m. От север низината е ограничена от верига от ниски планински масиви с височина 800 – 1000 m, отнасящи се към вътрешната вулканична зона на Карпатите и се нарича Унгарско Северно средногорие. Широките долини на реките го разчленяват на обособени масиви: Бьоржон (939 m), Черхат (652 m), Матра (вр. Кекеш 1014 m, най-високата точка на Унгария), Бюк (959 m), Земплен (784 m), сред които се простират варовикови карстови плата. В платото Агтелек се намира голямата сталагтитова пещера Барадла. Голяма част от районите, разположени западно от Дунав, се заемат от равнината Дунантул, представляваща силно разчленена равнина с преобладаващи височини 150 – 200 m, максимална – до 300 m. Дунантул е пресечен от полоса от т.нар. Унгарско западно средногорие с платообразните масиви Бакон (646 m), Вертеш (480 m), Герече (634 m), Пилиш (757 m), Вишеград (700 m). В югоизточната част на Дунантул обособено се издига масива Мечек (682 m). В северозападната част на страната е разположена Малката среднодунавска алувиална низина (Кишалфьолд) с височина 120 – 180 m, като в Унгария се намира само южната ѝ част. На запад тя е ограничена от предпланините на Алпите с височина 500 – 800 m. Като цяло, равнините заемат 68% от територията на Унгария, хълмистите територии – 30%, а нископланинските райони – 2%. Най-ниската точка на страната (78 m) се намира на юг от град Сегед, на брега на река Тиса, на границата със Сърбия.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Среднодунавската низина лежи на мястото на голяма междупланинска падина, нагънатата основа на която е изградена от палеозойски и мезозойски седименти, а също и от по-древни кристалинни скали. Над тях залягат варовици, пясъчници, пясъци, палеогенски, миоценски и плиоценски глини. Антропогенните наслаги са представени от езерни и алувиални пясъчно-глинести образувания, льос и еолови пясъци. Унгарското северно средногорие е изградено от смачкани и нагънати пясъчници, глинести шисти, пермски и триаски варовици, препокрити с олигоценски пясъчно-глинести наслаги. Разпространени са и ефузивни скали с миоценска възраст. Дунантул е изграден предимно от пясъчно-глиненсти формации, препокрити с льос. В сроежа на Унгарското западно средногорие участват пермски пясъчници и конгломерати, триаски, юрски и кредни мергели, доломити и варовици. Върху мезозойските седименти несъгласувано залягат палеогенски пясъчно-глинести слоеве, а също и морски и континентални наслаги с неогнеска възраст. През плиоцена по линиите на разломите се изливат базалтови лави. От полезните изкопаеми следва да се отбележат находищата на лигнитни въглища, природен газ и нефт, свързани с плиоценските солено-водни седименти в Среднодунавската низина. Към Унгарското северно средногорие са привързани находищата на желязна руда, кафяви и лигнитни въглища, нефт. В Дунантул има находища на каменни въглища, боксит и манган. С множеството разломи са свързани източницете на термални и минерализирани води по бреговете на езерото Балатон.

Климат

Климатът на Унгария е умерен, континентален. Средната юлска температура варира от 20 до 22,5°С, а средната януарска – от -2 до -4°С. Средната годишна температура е 9 – 11°С. Годишната сума на валежите намалява от 900 mm на югозапад до 450 mm в централните части и източните части на Алфьолд, където често през лятото се наблюдава продължително засушаване. Максимумът на валежите е в началото на лятото, вторият максимум е през есента.

Води

Унгария е една от малкото държави в света, територията на която принадлежи към водосборния басейн на една-единствена река. В случая това е река Дунав, която в продължение на 140 km тече по границата със Словакия, а след това на протежение от 270 km пресича страната от север на юг. Източната половина на страната лежи в басейна на главния ляв приток на Дунав – река Тиса. От десните притоци на Дунав в пределите на Унгария най-големи са Раба, Шио и Драва. Гъстотата на речната мрежа е сравнително малка, като някои райони между Дунав и Тиса са почти лишени от повърхностни води. Унгарските реки се характеризират с големи колебания на речния отток и височината на нивото си. За защита от наводнения са изгразени около 4000 km водозащитни диги. Отбелязва се крайно непостоянство на сроковете на настъпването и продължителността на заледяването на реките. Засушливият климат предизвиква необходимост от изграждането на големи напоителни системи. На река Тиса на юг от град Тисальок е изградена система от големи напоителни канали. Езерата в Унгария са малко и малки по размери. Най-големи са Балатон и граничното с Австрия Нойзидлер Зе (на територията на страната е неговата крайна южна част).

Почви, растителност, животински свят

В страната преобладават черноземните почви, развити върху льосови наслаги. В нископланинските и хълмисти райони са развити кафяви горски и ливадно-карбонатни почви, а по долините на Дунав и Тиса се простират широки пояси от алувиални почви. В Алфьолд се срещат и неплодородни засолени почви. В миналото значителни части от територията на страната са били покрити с гори. Големи масиви от смесени широколистни и букови гори са съществували на запад от Дунав. Малката среднодунавска низина и районите в Източна Унгария са имали растителност от лесостепен вид, а районите на Голямата среднодунавска низина са били покрити със степна растителност. Те са известни под названието „пуста“ (Хортобад, Бугац и др.). Съвременната растителна покривка е силно изменена от човешката дейност, като значителни части от територията на страната са превърнати в обработваеми земи. Горите заемат около 18% от нейната площ и са развити предимно по склоновете на ниските планински масиви над 300 – 400 m. В някои планински райони и пясъчни хълмове на изток от Дунав са създадени изкуствени горски насаждения. Животинският свят на страната е беден – зайци, полски мишки, лалугери, лисици, таралежи, различни степни и горски птици (чучулига, дрозд, кълвач, сова). По бреговете на големите реки гнездят водоплаващи и блатни птици, в т.ч. бяла чапла.

Външни препратки

Източници

  1. ↑ ((ru)) Физикогеографска карта на Унгария
  2. ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Венгрия, (раздел Природа), т. 4, стр. 470