Калман Миксат | |
Портрет от Еди Майлер, 1895 г. | |
Роден | 16 януари 1847 г. |
---|---|
Починал | 28 май 1910 г. |
Професия | писател, политик, журналист |
Националност | Австро-Унгария ( Унгария) |
Активен период | 1871 – 1910 |
Жанр | драма, исторически роман, детска литература, биография |
Съпруга | Илона Маукс (1873 – 1878, 1882 – 1910) |
Деца | Калман, Янос, Алберт |
Уебсайт | |
Калман Миксат в Общомедия |
Калман Миксат (на унгарски: Kálmán Mikszáth) е унгарски журналист, политик и писател на произведения в жанра драма, биография, сатира и исторически роман.
Калман Миксат е роден на 16 януари 1847 г. в село Шклабоня, Кралство Унгария, Австрийска империя (днес Склабина в Словакия), в заможното земеделско семейство на Янош Миксат и Мария Верес. Основното си образование получава в Римавска Собота. В училище пише първата си проза и стихотворения.
Учи право в университета в Будапеща в периода от 1866 до 1869 г., но не завършва. През 1871 г. се връща и работи като съдебен служител в Баласагярмат. През 1872 г. започва да работи като адвокат и продължава да пише като журналист публикувайки статии в различни вестници в столицата.
На 13 юли 1873 г. се жени за Илона Мария Маукс. Същата година родителите му умират от епидемия от холера, а той и съпругата му се местят в столицата, живеейки в нищета. Първото им дете умира след раждането, а съпругата му се прибира при родителите си. Тъй като няма редовен доход за издръжка на семейството си, се развежда през 1978 г. По-късно, след като има редовен доход, те се женят повторно през 1883 година. Имат три деца: Калман, Алберт и Янос.
Поради финансовите си затруднения през 1878 г. се премества в Сегед, където работи в тясно сътрудничество с местния вестник „Сегед Напло“. Ранните му кратки истории се основаваха на живота на селяните и занаятчиите и нямат особен успех. Те обаче демонстрираха умението му да изработва хумористични анекдоти, които ще бъдат развити в по-късните му, по-популярни творби.
През 1881 г. се завръща в Будапеща, където става помощник-редактор на списанието „Ország-Világ“, а после става журналист в „Pesti Hírlap“. Като журналист става популярен със сатиричните се статии (често под псевдоним) заедно с писателя Мор Йокай. Оттогава се насочва сериозно към литературата и става член на организацията Общество „Петьофи“.
Първият си успех постига с романа „A tót atyafiak“ от 1881 г. Със следващите си произведения – „Странна сватба“, „Случаят с младия Ности и Мари Тот“, „Чадърът на свети Петър“ и „Черният град“ става един от водещите писатели на унгарската диаспора.
Много от неговите романи съдържат социални коментари и сатира и към края на живота му те стават все по-критични към аристокрацията и тежестта, която той вярва, че последната поставя върху унгарското общество.
Един от най-популярните му романи, „Чадърът на свети Петър“, е любим на президента Теодор Рузвелт, който се среща с Калман Миксат по време на европейската си обиколка през 1910 г., за да го поздрави.
През 1882 г. Миксат става член на организацията Общество „Карой Кишфалуди“, а през 1896 е избран за президент на Будапещенската асоциация на журналистите. През 1899 г. става член на Унгарската академия на науките.
Той е член на Либералната партия и през 1887 г. е избран за Национално събрание на Унгария (един от двата висши законодателни органа в Австро-Унгария). До 1879 г. е представител за района на Илиефалва в Трансилвания, а от 1892 г. до смъртта си той представлява окръг Фогарас.
Калман Миксат умира на 28 май 1910 г. в Будапеща.
След смъртта му много от неговите произведения са екранизирани във филми и сериали.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mikszáth Kálmán (író) в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|