По време на изследванията си, през 1936 г. се запознава с Нико Тинберген и съвместната им работа поставя основите на съвременната етология. Двамата изучават индивидуалното приспособяване на животинските видове към окръжаващата среда, поведението им на различни стимулатори (звуци, миризми, цветове), формите на общуване между животните (звуци, пози и движения).
През 1937 г. е поканен от университета да преподава зоопсихология, а три години по-късно назначен за професор по психология в университета в Кьонигсберг. По време на Втората световна война е изпратен на Източния фронт, където бива пленен през 1942 г. и репатриран шест години по-късно. С помощта на свои приятели в Алтенберг продължава своите научни изследвания и през 1950 г. съвместно с Ерик фон Холст поставя основите на института по физиология на поведението „Макс Планк“, където работи през следващите 23 години.
Признание
За откритията им в областта на „организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение“ Лоренц и колегите му Николас Тинберген и Карл фон Фриш са удостоени с Нобелова награда през 1973 г.
Трудове
Най-известните книги на Лоренц са научнопопулярните „Соломоновият пръстен: езикът на животните“ и „За агресията“, от които първата е и единствената негова книга преведена на български език. Научните му трудове се появяват главно в журнали на немски език, много от които по-късно са включени в сборника на английски език Studies in Animal and Human Behavior.
Книги
Списък на книгите с оригиналните им заглавия и английски и български превод ако има такъв:
Er redete mit dem Vieh, den Vögeln und den Fischen, 1949