Кристофър Ишъруд Christopher Isherwood | |
Кристофър Ишъруд, 1973 г. | |
Роден | 26 август 1904 г. |
---|---|
Починал | 4 януари 1986 г. |
Професия | писател, поет, драматург, сценарист, преводач |
Националност | Англия, Великобритания (1904 – 1946) САЩ (1946 – 1986) |
Активен период | 1928 – 1986 |
Жанр | драма, лирика, мемоари, документалистика |
Известни творби | „Сбогом на Берлин” |
Повлиян от
| |
Повлиял на
| |
Подпис | |
Уебсайт | www.isherwoodfoundation.org |
Кристофър Ишъруд в Общомедия |
Кристофър Ишъруд (на английски: Christopher Isherwood) е англо-американски драматург, преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, мемоари и документалистика. Той е основна фигура в художествената литература от ХХ век и в движението за правата на гейовете.
Кристофър Уилям Брадшоу Ишъруд е роден на 26 август 1904 г. в Хай Лейн, Чешър, Англия, в богато семейство. Баща му е убит през Първата световна война. Учи в интерната „Рептън“ в Дербишър, който завършва през 1922 г. Там се сприятелява с бъдещия писател Едуард Ъпвард, което описва в автобиографията си „Лъвове и сенки“ от 1938 г. Следва история в колежа Корпус Кристи на Кеймбриджкия университет, където пише шеговити отговори на изпитите си и е помолен да напусне без диплома през 1925 г. В края на годината се свързва с поетичната група на поета Уистън Хю Одън. В периода 1926 – 1927 г. работи като секретар на френския цигулар Андре Манжео и неговия Струнен квартет на Музикалното дружество, и също като частен учител, в Лондон. През 1928 г. е публикуван първия му роман „Всички конспиратори“, история за борбата за самоопределение между децата и техните родители. През октомври 1928 г. се записва като студент по медицина в Кингс Колидж на Лондонския университет, но напуска след шест месеца.
През 1929 г. заминава за Берлин, за да посети У. Х. Одън, и остава четири години, като в периода 1930 – 1933 г. преподава английски език. Там завършва втория си роман „Мемориалът“ от 1932 г., история за въздействието на Първата световна война върху неговото семейство и неговото поколение. Заедно с това си води дневник и пише следващият си роман „Мистър Норис сменя влаковете“ (1935), вдъхновен от приятелството му в реалния живот с писателя Джералд Хамилтън. В периода 1933 – 1937 г. пътува из Европа (Гърция, Канарските острови, Копенхаген, Брюксел, Амстердам и Синтра, Португалия) с бягащия от нацистите млад германец Хайнц Недермайер, който обаче е арестуван през 1937 г. от Гестапо. Пише сборника с разкази „Сбогом на Берлин“ (1939), който е портрет на Берлин за времето, когато Адолф Хитлер идва на власт – благодарение на бедността, безработицата, нарастващите атаки срещу евреи и комунисти и игнориран от предизвикателния хедонизъм на нощния живот в кафенетата, баровете и публичните домове. В него създава известната си героиня, базирана на живота на младата англичанка и кабаретна актриса, Джийн Рос, с която живее за кратко. По „Сбогом на Берлин“ е направена пиесата „Аз съм камера“, после хитовия бродуейски мюзикъл „Кабаре“, а през 1972 г. е екранизиран във филма „Кабаре Кабаре“ с участието на Лайза Минели и Майкъл Йорк.
В периода 1933 – 1937 г. той често се връща в Лондон, където работи като сценарист на филми, работейки с виенския режисьор Бертолд Фиртел по филма „Малък приятел“ (1934). Сътрудничи си също с Уистън Хю Одън по три пиеси. Пише и своята измислена автобиография „Лъвове и сенки“ за образованието си – както в училище, така и извън него – през 20-те години на ХХ век. През януари 1938 г. той и Одън пътуват до Китай, където пишат книгата „Пътуване към една война“ (1939) за китайско-японския конфликт. Завръщат се в Англия през 1939 г. и решават да емигрират в САЩ.
В САЩ работи като сценарист на диалози за Метро-Голдуин-Майер през 1940 г., в периода 1941 – 1942 г. с Американския комитет за приятелски услуги в Хавърфорд, Пенсилвания. В периода 1943 – 1945 г. учи и работи в Общество „Веданта“ в Холивуд, където с монаха Свами Вивекананда е съредактор на списанието на обществото Vedanta and the West, и прави преводи на творби на Веданта. Не приема религиозен обет, но остава индуист до края на живота си.
Докато Ишъруд живее в Холивуд, се сприятелява с писателя Труман Капоти, който е повлиян от Берлинските му истории, както и с писателката Доди Смит, която наставлява в работата ѝ. В САЩ работи като доброволец в медицинския корпус, кандидатства за американско гражданство, което получава на 8 ноември 1946 г. В САЩ започва да живее с фотографа Уилям „Бил“ Каски. През 1947 г. двамата пътуват до Южна Америка, в резултат на което пише книгата „Кондорът и кравите“ (1949), със снимки на Каски.В периода 1947 – 1948 г. е гост-професор по съвременна английска литература в Държавния колеж в Лос Анджелис (сега Калифорнийски университет – Лос Анджелис).
През 1953 г. среща тийнейджъра фотограф Дон Бачарди на плажа в Санта Моника, с който има бурна връзка до края на живота си и стават известна двойка в Холивуд. През 1954 г. е издаден романът му „Светът вечер“. В периода 1959 – 1962 г. е гост-професор и в Калифорнийския университет в Санта Барбара. През 1964 г. е издаден романът му „Самотен мъж“, считан за най-доброто му постижение, в историята на който се описва един ден от живота на Джордж, англичанин гей на средна възраст, който е професор в университет в Лос Анджелис. Романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Колин Фърт и Джулиан Мур. През 1964 г. Ишърууд си сътрудничи с американския писател Тери Саутърн по сценария за филмовата адаптация на Тони Ричардсън на „Скъпият покойник“, сатира на Ивлин Уо за американската погребална индустрия. В мемоарите си „Кристофър и неговия вид“ от 1976 г. представя истинската история на живота си в Берлин и скитанията си с Хайнц Недермайер. Книгата го превърна в герой на гей освобождението и национална знаменитост, но сега в неговата истинска политическа и лична идентичност на хомосексуален.
Кристофър Ишъруд е диагностициран с рак на простатата през 1981 г. и умира от болестта на 4 януари 1986 г. в Санта Моника, Калифорния. Тялото му е дарено на медицинските науки в университета, а по-късно прахът му е разпръснат в морето.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Christopher Isherwood в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|