Курганска област | |
Субект на Руската федерация | |
Курганска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Курган |
Площ | 71 488 km² |
Население | 845 597 души (2018) 11,8 души/km² |
Адм. център | Курган |
Федерален окръг | Уралски федерален окръг |
Губернатор | Алексей Кокорин |
Часова зона | UTC +5 |
МПС код | 45 |
Официален сайт | kurganobl.ru |
Курганска област в Общомедия |
Курганска област е субект на Руската федерация, разположена в Уралския федерален окръг. Площ 71 488 km2 (43-то място по големина в Руската Федерация, 0,42% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 845 597 души (59-о място в Руската Федерация, 0,58% от нейното население). Административен център град Курган. Разстояние от Москва до Курган 1973 km.
Първите руски градове в областта възникват през ХVІІІ в.: Шадринск (1737 г.), Курган (1782 г.). На 6 февруари 1943 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР е създадена Курганска област, която е отделена от състава на Челябинска област.
Курганска област се намира в югозападната част на Азиатска Русия. На запад граничи с Челябинска област, на северозапад – със Свердловска област, на североизток – с Тюменска област и на юг – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 71 488 km2 (43-то място по големина в Руската Федерация, 0,42% от нейната територия). На 1 януари 2017 г. населението на областта възлиза на 845 597 души (59-о място в Руската Федерация, 0,58% от нейното население).
Областта е разположена на границата между планината Урал и Сибир, в югозападната част на Западносибирската равнина, в басейна на средното течение на река Тобол. Повърхността ѝ е почти плоска, леко приповдигната на запад и югозапад (максимална височина около 220 m), с многочислени дълбоки суходолия, полегати гърбици (височина до 10 – 20 m, междугърбични понижения и широки речни долини.
Климатът е рязко континентален, особено на югоизток. Зимата е продължителна и студена. Средна януарска температура -18 °C. Лятото е топло, с периодически повтарящи се засушавания, средна юлска температура 19 °C. Преходните сезони са кратки, а през пролетта духат силни ветрове. Вегетационен период (с минимални денонощни температури над 5 °C) 130 дни. Годишната сума на валежите е около 400 mm, като намалява на югоизток и силно се колебае през годините. Снежната покривка достига до 40 см.
На територията на Курганска област протичат 449 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 5176 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Об, вливаща се в Карско море. Източната ѝ част попада в безотточната област между реките Тобол и Ишим. Най-голямата река в региона е Тобол (ляв приток на Иртиш, от басейна на Об), която протича през средата на областта, от юг на север. Нейни основни притоци са реките: леви – Уй и Исет (с десния си приток Миас; десни – Убаган. Курганска област се дели на две контрастни зони – богати на водни ресурси северозападни, западни и централни райони и маловодни южни и югоизточни райони. На изток реки практически отсъстват. За повечето от реките в региона са характерни малките наклони и наличието на широки и ниски заливни тераси, наводнявани по време на пълноводие. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (75 – 90%). Водният им режим се характеризира с кратко пролетно пълноводие, продължително лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в региона замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват през април.
В Курганска област има над 7 хил. езера с обща площ 2770 km2 (езерност 3,87%). За релефа на областта са характерни множеството понижения, голяма част от които са заети от малки безотточни езера. Широко са разпространени реликтовите езера, разположени по древните долини на реките и по съвременните им долините (крайречни езера – старици). Има множество временни езера, които през летния сезон пресъхват. Най-голямото естествено езеро в региона е безотточното солено Мече езеро (31,3 km2), разположено в крайната източна част на областта. Блатата и заблатените земи заемат 3,87% от територията на Курганска област – 3839 km2.
Преобладават черноземните почви, в т.ч. излужени черноземи над 45%. Около 20 – 22% заемат солончаците (основно по вододелите), 12% – засолените почви. Растителността се характеризира с редуване на брезови гори и участъци с тревиста растителност. Горския фонд заема около 18% от територията на областта, като на север достига до 30 – 40%, а на юг 5 – 8%. Запасите от дървесина са 106 млн.m3, като почти половината от тях са иглолистна борова дървесина. На север в междуречията е развита блатната растителност, където се намират и основните торфени находища. Животинският свят е смесица от степни и горски животни.
На 1 януари 2018 г. населението на Курганска област е наброявало 845 597 души (59-о място в Руската Федерация, 0,58% от нейното население). Плътност – 11,83 души/km2 (2018 г.). Градски население – 62,4% (2017 г.).
При преброяването на населението през 2010 г. етническия състав е бил следния: руснаци 823 700 души (92,5%), татари 17 000 (1,9%), башкири 12 300 (1,4%), казахи 11 900 (1,3%), украинци 7100 (0,8%).
В административно-териториално отношение Курганска област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 9 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Курган и Шадринск) и 7 града с районно подчинение и 6 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Курган (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Курган | 393 | 322 042 | гр. Курган | 322 042 | ||
2. Шадринск | 174 | 75 623 | гр. Шадринск | 75 623 | 146 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Алменевски | 2486 | 9930 | с. Алменево | 3828 | 178 | |
2. Белозерски | 3420 | 15 083 | с. Белозерское | 4141 | 48 | |
3. Варгашински | 3020 | 18 857 | сгт Варгаши | 9220 | 39 | |
4. Далматовски | 3530 | 25 803 | гр. Далматово | 12 772 | 192 | |
5. Звениголовски | 1400 | 7820 | с. Звениголовское | 4060 | 124 | |
6. Каргаполски | 3193 | 30 206 | сгт Каргаполе | 8204 | 86 | Красни Октябър |
7. Катайски | 2690 | 21 590 | гр. Катайск | 12 585 | 214 | |
8. Кетовски | 3325 | 61 770 | с. Кетово | 8310 | 12 | |
9. Куртамишки | 3950 | 29 323 | гр. Куртамиш | 16 702 | 91 | |
10. Лебяжевски | 3180 | 13 706 | сгт Лебяже | 5535 | 84 | |
11. Макушински | 3480 | 15 645 | гр. Макушино | 7810 | 131 | |
12. Мишкински | 3050 | 15 610 | сгт Мишкино | 7704 | 91 | |
13. Мокроусовски | 3080 | 11 709 | с. Мокроусово | 4849 | 130 | |
14. Петуховски | 2773 | 17 667 | гр. Петухово | 10 304 | 178 | |
15. Половински | 2728 | 10 550 | с. Половинное | 4645 | 96 | |
16. Притоболни | 2302 | 13 307 | с. Глядянское | 3964 | 67 | |
17. Сафакулевски | 2288 | 10 609 | с. Сафакулево | 3629 | 200 | |
18. Целинни | 3446 | 15 130 | с. Целинное | 5145 | 219 | |
19. Частоезерски | 1926 | 5314 | с. Частоозере | 2749 | 245 | |
20. Шадрински | 4066 | 25 691 | гр. Шадринск | 146 | ||
21. Шатровски | 3535 | 16 024 | с. Шатрово | 5688 | 168 | |
22. Шумихински | 2809 | 25 753 | гр. Шумиха | 17 542 | 133 | |
23. Шчучански | 2858 | 20 060 | гр. Шчуче | 9775 | 170 | |
24. Юргамишки | 2587 | 19 282 | сгт Юргамиш | 7558 | 57 |
Основно се отглеждат пшеница и ечемик.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 3026 | 2640,3 | 2094,8 | 1675,9 | 1203,7 | 1373,9 | 1393,4 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Курганской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |