Обсада на Севастопол | |||
Втора световна война, Източен фронт | |||
Фронтовите линии по времето на Обсадата на Севастопол. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 30 октомври 1941 – 4 юли 1942 | ||
Място | Севастопол | ||
Резултат | германска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Обсада на Севастопол в Общомедия |
Обсадата на Севастопол от октомври 1941 до юли 1942 г. е сражение между Съветския съюз, от една страна, и Германия и Румъния, от друга, по време на Втората световна война, завършило с временно завладяване на Кримския полуостров от немско-румънските войски.
През юли 1941 г., скоро след нападението на Германия и няколко съюзни на нея държави срещу СССР, съветското командване взема мерки за доизграждане на Севастополската крепост. Крепостта включва три отбранителни линии, съставени от окопи, бетонни фортове, артилерийски и картечни гнезда, противотанкови ровове, минни полета и телени заграждения. През септември германските войски разгромяват съветските войски при Киев и излизат на подстъпите на Крим. Съветските войски, съсредоточени на полуострова, са потенциална заплаха за южния фланг на настъплението към Кавказ и петролните находища край Каспийско море. Затова германското командване отдава първостепенно значение на разгрома им и завладяването на Крим.
На 27 октомври немската 11-а армия начело с генерал Ерих фон Манщайн пробива отбраната на Перекопския провлак и нахлува в полуострова. До средата на ноември обсадата около Севастопол е сключена. Боевете за града започват още на 30 октомври. Три седмици по-късно първият опит за овладяване на града от немците е провален окончателно от съветските войски, командвани от вицеадмирал Филип Октябърски и генерал Иван Петров. Нов щурм е предприет през втората половина на декември. Атакуващите немски сили са подкрепени от румънски части. Бранителите удържат натиска им благодарение на подкрепленията, които получават по море, и на десантите, предприети на 26 – 29 декември от съветското командване с Керченско-Феодосийската операция в източния край на Кримския полуостров, които принуждават немците да оттеглят част от войските си от Севастопол.
Победата при Керч през май 1942 г. позволява на Манщайн да съсредоточи срещу Севастопол 200 000 войници, 450 танка, над 2000 оръдия и миномети и над 1000 самолета. Срещу тези сили гарнизонът на крепостта разполага със 106 000 бойци, 38 танка, 1500 оръдия и миномети и 116 самолета. Последният щурм започва на 7 юни, предхождан от 4-дневен артилерийски обстрел по отбранителните позиции. Между 13 и 20 юни са превзети основните фортове на крепостта („Сталин“, „Сибир“, „Максим Горки“ и „Ленин“). На 18 юни германците достигат брега на Северния залив срещу града (виж картата) и прекъсват снабдяването на бранителите с боеприпаси по море, а на 29 юни форсират залива. Градът пада в германски ръце. На 4 юли е преодоляна последната съпротива на съветските войски на нос Херсонес. Пленени са 97 000 съветски военнослужещи.
С превземането на Севастопол целият Крим попада под германски контрол. Значителни сили на Вермахта, заети дотогава с обсадата, са прехвърлени в други участъци на Източния фронт. Окупацията на Севастопол трае до пролетта на 1944 г., когато градът е освободен от Червената армия.
От „RKKA in World War II“ (взети на 5.4.2008):
От „Культура Вологодской области“ (5.4.2008):
|