За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 18:02, 19 януари 2019 (UTC). |
Смог (на английски: smog) е замърсяване на въздуха в големи градове и промишлени центрове, причинено при смесване на дим и мъгла.
Думата е измислена в началото на ХХ век като съчетание от първите 3 букви на smoke („дим“) и последните 2 букви на fog („мъгла“) – smog.
Първоначално смогът е предимно резултат от изгарянето на големи количества каменни въглища, което предизвиква насищане на въздуха с димни частици и серен диоксид. Съвременният смог обикновено е предимно от транспортни и индустриални емисии, които взаимодействат в атмосферата със слънчевите лъчи до образуването на вторични замърсители, които допълнително се смесват с първичните замърсители в атмосферата, образувайки фотохимически смог. Уникална вредна практика е в България есенното палене на стърнища и пустеещи терени, при което със седмици над полята и котловините се застоява смог.
Този вид смог е описан най-напред през 1950-те години и представлява химична реакция на слънчевата светлина с оксдите на азота и различни органични вещества. Сместа, която се получава и може да бъде много опасна, съдържа:
Големият смог от 1952 г. се образува над Лондон през декември и трае няколко дни като причинява смъртта на 4000 души и разболява още 8000. Това дава началото на съвременното екологично движение.
Смогът е огромен проблем в най-големите градове на света и продължава вредното си действие и до днес. Озонът, окисите на азота, въглеродният оксид и диоксид и серният диоксид са особено опасни за деца, старци и хора със сърдечни или дихателни заболявания като емфизема, бронхит, астма и други. Те могат да причинят задъхване, възпаление на дихателните пътища, кашлица и различни инфекции поради отслабнала имунна система.