Таекуондо | |
Състезание по таекуондо | |
Информация | |
---|---|
Фокусиран на | удари с ръка и удари с крак |
Тип | Пълен контакт (WT), лек и среден контакт (ITF, GTF, ATA, TI, TAGB) |
Държава | Южна Корея |
Създател | Чой Хонг Хи |
Създадено | 1950 – 1955 г. |
Олимпийски спорт | от 2000 г. |
Таекуондо в Общомедия |
Таекуондо (на корейски: 태권도, в свободен превод – „пътят на ръцете и краката“ )е вид източно бойно изкуство, развило се в Корея. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи (1918 – 2002).
Двете най-големи таекуондо организации са Световната федерация по таекуондо (WT), която е създадена през 1973 г. и е със седалище в Южна Корея и Международната федерация по таекуондо (ITF) – със седалища в Северна Корея, Канада и Испания. Съществува Българска федерация по олимпийско таекуондо(стил WT), Българска таекуондо федерация стил ITF и Българска асоциация по таекуондо (БАТ).
През 1955 г. таекуондо получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея. Свикана е специална комисия от водещи майстори, инструктори, историци и известни деятели. Разглеждани са няколко варианта относно наименованието на новия вид бойно изкуство. На 11 април свиканата от генерал Чой Хонг Хи в Сеул комисия приема предложеното название – таекуондо.
През 1959 г. таекуондо се разпростира извън границите на Корея.
През 1960 г. се отбелязва бързо разпространение и популярност на таекуондо не само в Корея, но и в много страни по света. Първият демонстрационен отбор по таекуондо се е състоял от майсторите Хан Ча Кио, Ким Джунг Кеун, Парк Джунг Су и Куон Дже Хуа, които популяризирали новото бойно изкуство в девет страни. Това послужило като основа за създаването на Международната таекуондо федерация (ITF).
На 28 май 1973 г. Световната таекуондо федерация (WT) е създадена в Сеул с участието на Виетнам, Малайзия, Сингапур, Западна Германия, САЩ, Турция, Италия, Египет и Корея.
От 2000 г. таекуондо (стил WT) е второто източно бойно изкуство, освен джудо, което е и олимпийска дисциплина.
Таекуондо е корейско бойно изкуство. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи. Официалната дата, на която е признато възникването на таекуондо, е 11 април 1955 г.
Названието „таекуондо“ е съставено от 3 корейски думи:
Основните техники в таекуондо са разработени от генерал Чой Хонг Хи в периода 1946 – 1954 г. Той използва познанията си по те кион и карате и ги съчетава с принципите на физиката и биомеханиката, позволяващи човешките крайници да бъдат използвани с максимална ефективност за защита и нападение.
Развитието на таекуондо в България започва в края на 1985 г., когато в страната пристига майстор Ким Унг Чол от Северна Корея. Въпреки краткия престой, той оставя множество последователи. През 1988 г. към майстора е отправена официална покана отново да посети България. Той си поставя за цел създаването на Българска таекуондо федерация към Международната таекуондо федерация, както и подготовката на български национален отбор за участие в международни прояви.
Малко по-късно майсторът става първи преподавател в новосъздадената специалност „Таекуондо“ в Национална спортна академия. През 1989 г. официално се появява БФТ, председател е Валерий Найденов. Голям принос за развитието и утвърждаването на таекуондо в България имат корейските инструктори: майстор Ким Чол Ман VI дан (1989 – 1993), майстор Сок Мин Чол VII дан (1993 – 1999) и най-вече майстор Ким Унг Чол IX дан, който и до днес преподава в България.
Равновесие (Запазване на баланс)
(Блоковете с ръка или ударите почти винаги са свързани с усукване на китката точно преди крайната фаза на удара)
Не е необходимо да се говори за това, че успехите или неудачите в таекуондо много зависят от това как трениращия разбира и прилага на практика принципите на таекуондо, служещи за ръководство на всеки сериозно занимаващ се с този вид бойно изкуство.
Може да се каже, че учтивостта е неписан закон, препоръчван от древните учители като философия в качеството на средство за пречистване на човечеството в процеса на построяване на хармонично общество.
Формирайки своя характер, трениращите таекуондо са длъжни да спазват следните правила, включвайки ги като задължителен елемент в тренировъчния процес:
В таекуондо значението на тази дума донякъде се отличава от тълкуванието ѝ в речниците. Всеки е длъжен да може да различава правилното от грешното и, в случай че постъпи погрешно, трябва да си вземе поука.
По-долу са приведени примери, илюстриращи недостатъците на честността.
Древните хора са казвали: „Упоритостта води към съвършенство“. За да постигнеш нещо е необходимо да си го поставиш за цел, която да осъществиш с постоянство.
Една от тайните на майсторите на таекуондо гласи: „Упорито преодолявай всички трудности“. А Конфуций е казал: „Този, който не е упорит на младини, рядко постига успех, когато порасне“.
Самоконтролът е важен както в тренировъчната зала, така и във всекидневния живот. Изгубването на самообладание по време на спаринг може да доведе до много сериозни последствия и за двамата съперници. Също така неотзивчивостта в групата е проява на лош самоконтрол.
Лао Дзъ е казал: „Силният – това е този, който умее да побеждава себе си, а не другия“.
Трениращите таекуондо са длъжни да бъдат честни и искрени, да не се боят от нищо, да проявяват непоколебим дух, независимо от това кой е противникът или колко много са противниците.
Подредбата на цветните колани не е случайна. Основава се на древните традиции. Черният, червеният и синият цвят съответстват на йерархии по времето на династиите Когурьо и Силла, а притежателите на червен колан са носили пояс, оцветен наполовина в черно, наполовина в червено. Главното значение на колана е да подчертава философските възгледи на таекуондо, а също така означава и квалификацията на трениращия. На 1 юли 1985 г. е взето решение, което гласи, че коланът трябва да обикаля кръста един път, а не два пъти, както се е практикувало преди. Едната обиколка на колана около кръста символизира:
Философията на таекуондо така, както е написана от генерал Чой:
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Taekwondo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |