Филип К. Дик Philip K. Dick | |
американски писател | |
Роден | Philip Kindred Dick
16 декември 1928 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Форт Морган, САЩ |
Религия | Епископална църква в САЩ |
Националност | САЩ |
Учил в | Калифорнийски университет – Бъркли |
Работил | писател |
Литература | |
Псевдоним | Ричард Филипс Джак Доуланд |
Период | 1952 – 1982 |
Жанрове | Научна фантастика |
Тема | параноята, промиването на мозъци, фашизоидната държава |
Направление | постмодернизъм |
Течение | постмодерна литература |
Известни творби | „Камера помътняла“ „Трите стигми на Палмър Елдрич“ „Сънуват ли андроидите електрически овце?“ |
Награди | „Хюго“ (1963) |
Повлиян | |
Повлиял | |
Семейство | |
Съпруга | Джанет Марлин (май-ноември 1948) Клео Апостолидис (1950 – 1959) Ан Уилямс Рубинстийн (април 1959 – октомври 1965) Нанси Хакет (1966 – 1972) Лезли (Теса) Бъзби (1973 – 1977) |
Деца | Лаура Арчър (р. 25 февруари 1960 г.) Изолд Фрея (Иза Дик Хакет) (р. 15 март 1967 г.) Кристофър Кенет (р. 25 юли 1973 г.) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Филип К. Дик в Общомедия |
Филип Киндред Дик (на английски: Philip Kindred Dick), известен още като Ричард Филипс, е американски романист и автор на научна фантастика, оказвал голямо влияние върху жанра.
Дик продава първия си разказ през 1952 г., и оттогава се концентрира изцяло върху писането. През 50-те години и 60-те години той често е близо до финансова криза и е принуден да пише огромни количества страници на ден, тъй като плаща и издръжка на първата си съпруга. За да смогва на темпото, Филип Дик приема амфетамини ежедневно. За пет години успява да напише шестнадесет романа. В интервю за списание Ролинг Стоун Дик казва, че първото произведение, което е написал без да използва амфетамини, е „Камера помътняла“ (1977).
Въпреки че получава признание от писатели като Станислав Лем, до смъртта си Дик не е особено популярен сред читателската аудитория. След като умира през 1982 г., няколко от неговите романи са филмирани и по този начин широкия кръг от читатели се запознава с него. Произведенията му днес са сред най-четените научно-фантастични творби, а Дик си е спечелил подкрепата и на читателите, и на критиката.
Предвещавайки киберпънк стила, в ранните си романи и разкази Дик разглежда социални и политически теми, докато по-късните му произведения се занимават с наркотиците и теологията, повлияни от жизнения му опит в романи като „Камера помътняла“ и „VALIS“. Алтернативните вселени също са честа тема на произведенията му, като измислените светове са населени предимно от обикновени трудещи се хора, а не от галактически елит. „В книгите на Дик няма нищо героично“, казва Урсула Ле Гуин, „но има герои. Напомня за Дикенс: важни са честността, постоянството, добротата и търпението на обикновените хора.“
Романът му „Човекът във високия замък“ свързва жанровете на алтернативната история и научната фантастика, което му донася наградата Хюго през 1963 година. В подобни романи Дик пише за хора, които е обичал, поставяйки ги в измислени светове, където поставя под въпрос реалността на идеите и институциите. „В моите творби аз поставям под съмнение Вселената; чудя се дали тя е реална и се чудя дали всички ние сме реални“, пише Дик.
издавани на български език
|