Чагатайски език جغتای | |
Страна | Моголска империя, Туркменистан, СССР, Бухарски емират, Бухарско ханство, Тимуридска империя, Османска империя, Хиванско ханство, Кокандско ханство, Кримско ханство, Чагатайско ханство, Казахско ханство |
---|---|
Регион | Средна Азия, Хорезъм |
Говорещи | 0 |
Писменост | Арабска азбука, латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Източнотюркски Чагатайски | |
Кодове | |
ISO 639-2 | chg |
ISO 639-3 | chg |
Чагатайският език (جغتای; уйгурски: چاغاتاي Chaghatay; узбекски: ﭼىﻐﺎتوي Chig'atoy) е мъртъв тюркски език, в миналото широко разпространен в Средна Азия. Името Чагатай е свързано с Чагатайското ханство, най-западната част от империята на втория син на Чингиз хан Чагатай хан.
Развива се като литературен език под влиянието на персийския и арабския език и се използва като „lingua franca“ в Средна Азия. Историята му се дели условно на три периода:
Съвременните узбекски и уйгурски език са най-близки до чагатайския език. Туркменският език е също повлиян от чагатайския.
Използвала се е арабската азбука.
Най-известният поет, писал на чагатайски език е Алишер Навои, написал „Диван“. Сред прозата на чагатайски език се открояват книгите „Бабурнаме“, написана от първия монголски император Бабур.
|