Швабска Юра
| Швабска Юра | |
 | |
  Местоположение на картата на Германия Баден-Вюртемберг | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Баден-Вюртемберг |
| Най-висок връх | Лемберг |
| Надм. височина | 1015 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Швабска Юра в Общомедия | |
Швабска Юра или Швабски Алб (на немски: Schwäbischer Jura, Schwäbische Alb) е куестова нископланинска верига в Южна Германия, провинции Баден-Вюртемберг и Бавария, явяваща се югозападната част на Швабско-Франконска Юра в Швабско-Франконския басейн.
География
Разположение, граници
Швабска Юра се простира от югозапад на североизток на протежение около 220 km, покрай левия бряг на река Дунав и ширина 40 – 70 km. На югозапад в района на изворите на река Некар (десен приток на Рейн) чрез ниска седловина се свързва с планинския масив Шварцвалд, а на североизток долината на река Вьорниц (ляв приток на Дунав) я отделя от масива Франконска Юра.
Геоложки стоеж
Планината Швабска Юра е изградена предимно от юрски варовикови седиментни скали, понякога силно изветрели от атмосферните влияния. Целият масив е известен с ценните находки на юрски вкаменелости, откъдето идва и името му. От геологическа гледна точка по-рано тази планина е била смятана за продължение на планината Юра, но днес това не се възприема еднозначно.
Релеф
Билните части на Швабска Юра представлят карстово плато, като северозападните склонове, обърнати към долината на река Некар са стръмни, а югоизточните към река Дунав – полегати. Най-високият връх е Лемберг (1015 m), издигащ се в крайната ѝ югозападна част, в изолирания масив Гросер Хайберг. На североизток планината завършва с масивите Албух (връх Беренберг 755 m) и Хертсфелд (661 m).
Води
Поради варовиковия строеж за планината са характерни карстовите извори, т.е. отвори, от които подземни реки излизат със сравнително голям дебит на повърхността. Обикновено това са буйни потоци с променлив дебит в зависимост от сезона. Планината се явява главен вододел между басейните на реките Дунав и Рейн. В югоизточна посока се стичат левите притоци на Дунав – реките Шмиха, Лаухерт, Гросе Лаутер, Блау, Бренц, Егау, Кеселбах и др., а на северозапад – десните притоци на Некар (десен приток на Рейн) – реките Шлихем, Айах, Щарцел, Ехац, Ермс, Филс, Кохер и др.
Растителност
Склоновете и билните части на планината са заети от дъбови, букови и иглолистни гори, храсталаци, ливади, пасища и пустеещи земи по най-високите части.
Забележителности
От надморска височина 577 m, недалеч от селцето Лихтенщайн, извира река Ехац, с дължина 23 km и десен приток на Некар. В най-високата част на долината на река Ехац е построен приказният замък Лихтенщайн, родово имение на херцозите Урах.
Градове
Билните части и скроновете на планината са слабо населини, но в подножията ѝ са разположени множество населени места. По южното подножие Тутлинген, Зигмаринген, Еинген, Улм, а па северното – Тросинген, Ротвайл, Албщат, Балинген, Хехинген, Ройтлинген, Тюбинген, Метцинген, Гьопинген, Аален и др.