Велика Румъния

За партията със същото име вижте Велика Румъния (партия).
Карта на кралство Румъния в най-широките му граници
Административна карта на кралство Румъния през 1930 г.

С названието Велика Румъния (на румънски: România Mare) се нарича територията на Румъния по време на кралство Румъния, когато след присъединяването на Трансилвания и провъзгласяването на независимостта на Румъния границите са максимално разширени между двете световни войни, между 1919 и 1940 година.

Земите, които е обхващала Велика Румъния, се покриват с територията на съвременна Румъния, като включват още Бесарабия, Северна Буковина и Южна Добруджа.

История

По време Междусъюзническата война в състава на Румъния влиза Южна Добруджа. По-късно, след разпада на Руската империя (1917), в Бесарабия е провъзгласена Молдавска Демократична Република, която се обединява с Румъния. След разпада на Австро-Унгария в хода на чехословашко-унгарската война (1919) Трансилвания и Буковина също са обединени с Румъния. Периодът на най-голямо разширяване на границите е времето между 1918 и 1940 г.

През август 1939 г. Германия и СССР сключват пакта Молотов-Рибентроп. В таен допълнителен протокол към него на Съветския съюз се признава правото над Северна Буковина и Бесарабия. В края на юни 1940 г. СССР поставя на Румъния ултиматум незабавно да се изтегли от Северна Буковина и Бесарабия. За да спре пълния колапс на румънската държавност крал Карол II е принуден да го приеме и да замине в изгнание. Северна Буковина и Бесарабия са анексирани от СССР и окупирани от съветските войски. Това са 50 762 km2, с 3 776 000 жители. Възползвайки се от това, своите интереси заявяват и България и Унгария, като България иска изтегляне на румънските власти от Южна Добруджа, а Унгария – от Северна и Централна Трансилвания. Тъй като войната е неизбежна, под „протекцията“ на Третия Райх на 30 август 1940 г. се сключва споразумение във Виена, с което Румъния връща на Унгария северната част на Трансилвания, а с Крайовската спогодба – Южна Добруджа на България.

Апогей и поражение

С началото на операция „Барбароса“ Румъния отново започва да се разширява. Още през 1941 г. тя получава възможност да си върне териториите, окупирани по-рано от СССР, но и цялата област между реките Южен Буг и Днестър (включително гр. Балта, Виница и Одеса), които общо се наричали губернаторство Транснистрия (Задднестровие). В националистическата румънска литература от това време се твърди, че зад Днестър живеят порусначени румънци, а цялата територия от река Прут до Южен Буг е исторически тясно свързана с Румъния и трябва да ѝ принадлежи В хода на немското настъпление в Съветския съюз румънската преса пише за възможно предаване на териториите до Днепър на Румъния.

Идеята обаче не се реализира поради контранастъплението на съветските войски. След поражението на Румъния във войната отнемането на Бесарабия и Северна Буковина е закрепено официално, но откъснатата от Унгария Северна Трансилвания е върната на Румъния.

В днешно време, след разпадането на СССР и падането на режима на Чаушеску не се наблюдават официални опити за възраждане на идеята за Велика Румъния в границите от 1918—1940 г. но на определена популярност се радва идеята за обединение на Румъния с Молдавия.

Източници

  1. а б в Nistor, I. Aspectele geopolitice si culturale din Transnistria. Anal. Acad. Rom.—Ser. III., 1942.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Великая Румыния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​