Планината е топографска релефна земна форма, която има по-голяма надморска височина от заобикалящите я обекти. Планината е много по-стръмна или по-обемна от хълма, но има определено застъпване между двете понятия, така че употребата им зависи и от местните обичаи и условия. Също така има известно застъпване и с понятието плато. Различават се ниски, средни и високи планини. Долната граница за ниска планина е 600 метра над морското равнище. Най-високата планина в Слънчевата система е Олимп, която се намира на Марс и е от вулканичен произход. Височината ѝ е 21 171 m. На Земята най-високата планина е Хималаите и по-специално връх Еверест със своите 8848 m.
Планината може да съществува отделно, но също така като част от големи планински масиви. Могат да се разделят основно на тектонични, ерозионни и вулканични, но това разделение е условно, тъй като тези процеси могат да зависят едни от други.
Планини покриват 54% от Азия, 36% от Северна Америка, 25% от Европа, 22% от Южна Америка, 17% от Австралия и 3% от Африка. Като цяло 24% от световната повърхност е заета от планини. Всеки 1 на 10 души живее в планински регион. Всички главни реки се подхранват от планински източници и повече от половината човечество зависи от тези реки.
Международният ден на планината е 11 декември.
Високите планини достигнат до по-студените слоеве на атмосферата. Следователно те са предмет на заледяване и ерозия. Тези процеси създават формата на пирамидалните върхове. Някои от тези планини имат ледникови езера, създадени от топенето на ледниците; така например има около 3000 ледникови езера в Бутан. Планините вследствие на ерозия и атмосферни влияния могат да променят своите характеристики с течение на времето.
Високите планини имат различни климатични условия на върха и в основата си, което е предпоставка за различна флора и фауна. На най-високите места дървета не могат да растат, и климатът е от алпийски тип, подобен на този на тундрата. Непосредствено под тази линия, където растат дърветата, може да се намерят субалпийски гори от иглолистни дървета, които могат да издържат на студ и суша. В регионите със сух климат, стремежът към повече валежи, съчетано с по-ниски температури, спомага за различни условия на живот, което от своя страна довежда до различни растителни и животински видове. Някои растения и животни, открити в тези зони, са склонни да останат изолирани, тъй като условията над и под тази зона остават особено негостоприемни за тях и ги ограничават териториално и оттам биологичното им разпространение. От друга страна, птиците, които могат да летят, се възползват от миграцията от един район в друг, който в противен случай би бил недостъпен. Тези изолирани екологични системи или микроклимати, са известни като „небесни острови“.
Причината планините да са по-студени от равнините е свързана с това как Слънцето затопля земната повърхност. На практика топлината на повърхността на Земята идва от слънцето под формата на слънчева енергия. Слънчевата радиация се абсорбира от сушата и моретата, откъдето се отделя топлина във въздуха. Въздухът по принцип е изолатор, така че топлопроводимостта от земята в атмосферата е незначителна. Топлината се прехвърля главно в атмосферата в резултат на конвекция и радиация. Топлият въздух се издига, защото е по-лек, което води до конвективно движение. Когато топлината се излъчва от повърхността на земята, тя е във формата на вълни с голяма дължина на вълната, които не пътуват по въздуха много ефективно. Тази лъчиста топлина се поглъща временно от газове в атмосферата, като например въглероден двуокис и водна пара. По този начин, в по-ниските части на тропосферата, повече от 50% от всички въздушни маси лежат под нивото на най-високия връх на планетата Еверест, т.е. образува се покривка от въздух, която задържа топлината. Това е известно и като парников ефект. Колкото по-високо се отива, толкова по-малка е вероятността от тази покривка да запази топлината. По този начин високите планини са по-студени от обкръжаващите ги равнини. Температура на въздуха в най-ниския слой на атмосферата, тропосферата, намалява с увеличаване на надморската височина. Степента, с която температурата пада с надморската височина, не е постоянна (може да варира денонощно или сезонно), но нормална средна величина е около 5,5 °С на 1000 метра.
Планините са обикновено по-малко предпочитани от човека за обитаване отколкото низините, където времето е благоприятно и има равен терен подходящ за земеделие. При много голяма надморска височина, има по-малко кислород във въздуха и по-малко защита от слънчевата радиация (най-вече ултравиолетовото излъчване). Остра планинска болест (вследствие на хипоксия – липсата на кислород в кръвта) може да настъпи над 3500 m при хора, които прекарат повече от няколко часа на тази височина.
В зависимост от външните си очертания планините се поделят на 5 основни групи:
Във всяка планина се различават изпъкнали и вдлъбнати форми на релефа. Към изпъкналите форми на планинския релеф спадат: подножие, склон, било, седловина и връх.
Към вдлъбнатите форми на планинския релеф спадат: котловините и долините.
В планините, особено високите, се срещат голям брой видове микрорелефни форми (малки земни форми, които не превишават няколко метра в диаметър и височина), нехарактерни за равнинните райони на земната повърхност.
Сблъсъкът на тектонични плочи води до образуването на множество планински системи. Вулканичната дейност, метаморфизмът, огъването и разломите са също фактори, които трябва да се вземат предвид при образуването на планинските вериги. Много планини са формирани при вулканична дейност, изригването на вулканите спомага за издигане на някои части над други. Килиманджаро и Фуджи са типични примери за това.
Основните съставни части на планините са пръст и скали (минерали). В историята на земята съществуват поне три периода на формиране на планините. Първият започва преди 400 милиона години. Вторият е от преди 270 милиона години, и последният около 35 милиона години.
Алпинизмът е вид високопланински спорт и се състои в катерене на планини, най-често с цел покоряване на най-високите планински върхове.
В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида – снежно, ледено и скално катерене. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално оборудване и екипировка и натрупване на много практически опит.
Повечето планини предлагат идеални условия за туризъм. Планинските пътеки с живописни, красиви и разнообразни гледки през различните сезони привличат много туристи от всички възрасти. Наред с красивата природа днес планините предлагат удобни хотели, съоръжения и развлечения. Езерата и реките са удобни за риболов, а горите за лов, бране на билки и гъби и конен спорт. Модерни ски курорти и писти са място за много начинаещи и напреднали скиори и сноубордисти през зимата.