Правителство на Димитър Попов | ||||
81-во правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Желю Желев | |||
Председател | Димитър Попов | |||
Сформиране | 22 декември 1990 | |||
Разпускане | 8 ноември 1991 | |||
Продължителност | 336 дни | |||
Първоначален състав | ||||
Коалиция | БСП, БЗНС, СДС и независими (широка коалиция) | |||
Министри | 18 | |||
~ мъже | 17 | |||
~ жени | 1 | |||
Представителство | ||||
Велико Народно събрание | 371 / 400
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | VII ВНС | |||
|
Правителството на Димитър Попов е правителство на Република България, назначено с Указ № 168 от 22 декември 1990 г.. Управлява страната до 8 ноември 1991 г., след което е наследено от правителството на Филип Димитров.
Програмното правителство на Димитър Попов е съставено в резултат на преговори между парламентарно представените сили в Народното събрание с първоначален срок половин година. Двете му основни задачи са да стартира монетарната част от икономическата реформа, като освободи цените на стоките и да подготви и проведе следващите местни и парламентарни избори.
Правителството започва работа в условията на „Лукановата зима“, когато след мораториума върху плащанията по външния дълг България е банкрутирала. Икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват хранителни стоки. Търговията със Запада е невъзможна, защото банковите разплащания не функционират. България страда и от икономическото ембарго, наложено от ООН на Ирак поради войната в Персийския залив, защото очаква Ирак да изплати дълга си към нея. Освен всичко, от 1 януари 1991 СИВ отменя преводната рубла и съветските доставки на петрол и газ трябва да се плащат с твърда валута, каквато няма. Така доставките на петрол и газ почти пресъхват и през късната зима на 1991 г. икономиката е парализирана.
Провеждането на икономическа реформа се ползва с широка подкрепа от страна на политическите сили и синдикатите. На 1 февруари 1991 г. са освободени от държавно администриране цените на всички стоки и услуги с изключение на 14 основни хранителни стоки, както и цените на някои стоки и услуги с универсално икономическо приложение – горивата, електро- и топлоенергия, телефонни, телеграфни и пощенски услуги. Телеграфни агенции и известни западни коментатори приветстват България за направения избор на шокова терапия. Името на Лешек Балцерович е най-цитираното име в българския печат. България става малката Полша, а Джефри Сакс заменя „износа на революция“ с „износ на терапия“. Този период остава в паметта на хората с фразата на Димитър Попов „За Бога, братя, не купувайте!“.
Същия месец правителството либерализира условията за сделки с чуждестранна валута, като позволява на физически лица да я притежават и да откриват валутни депозити, като възприема режим на плаващ валутен курс на лева спрямо основните конвертируеми валути. То упълномощава БНБ да наблюдава и регулира валутния пазар, като всекидневно котира централен валутен курс на лева към основните чуждестранни валути. Така първата задача е изпълнена и икономиката се стабилизира за шест седмици.
Изпълнението на втората задача е забавено от ВНС и по този начин правителството просъществува цяла година. Според Желев то е най-успешното правителство на прехода, защото се ползва с широка подкрепа, то е едновременно програмно, експертно и на националното съгласие, но решаващият фактор в него е доминацията на представители на демократичната опозиция, които определят реформаторския му облик .
Кабинетът, оглавен от Димитър Попов, е съставен от граждански експерти и представители на БСП, СДС и БЗНС. Разпределението на министрите е на квотен принцип 7:6:3:2.
Сформира се от следните 18 министри и 1 председател.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
строителство, архитектура и благоустройство | Любомир Пеловски (и.д.) | БСП |
|