Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Телевизор (телевизионен апарат, телевизионен приемник) е електронно устройство за приемане и показване на изображение и звук, което обединява тунер, екран и високоговорители, за да се гледа телевизия.
Телевизорът е изобретен в края на 1920-те години. Първите телевизори са с механична развивка. По-късно се появяват черно-белите телевизори. Телевизорите стават популярни сред масовите потребители след Втората световна война, като източник на изображението е електроннолъчева тръба (катодна тръба, кинескоп). Първите показват черно-бяло изображение, но след 1953 г. са добавени цветове и през 1960-те години телевизионните антени стават характерна черта на домовете. Стандартът за телевизионен формат е 4:3, ~300 реда. Резолюцията се е измервала само по вертикала/редове.
През 1970-те въз основа на популярността на телевизионните приемници започва развитието на системите за домашен запис и възпроизвеждане на видео, отначало на магнитна лента (Betamax, VHS) и по-късно на DVD. Телевизорите играят роля на монитор и за първите домашни конзоли за видеоигри (напр. Atari, Nintendo, Sega) през 1980-те. Към 2010-те телевизорите с кинескопи са почти изместени от телевизори с плоскопанелен дисплей, основан на течни кристали (LCD) или светодиоди (LED). Съвременните плоскопанелни телевизори имат възможност за разделителни способности от целия диапазон (720p, 1080i, 1080p, 4K) и са снабдени с входове USB и HDMI, така че могат да възпроизвеждат видео и от допълнителни източници.
В началото, когато устройствата са предимно аналогови и с кинескоп, всеки телевизор е съдържал захранване, усилватели, блок за цветност, блок за развивка (генератор на трионообразно напрежение), кинескоп (електронно-лъчева тръба) и тунер за избор на каналите. Именно наличието на тунер отличава телевизора от монитора (при монитора се получава вече обработен сигнал). Сигналът се получава от външна или стайна антена (ефирна и сателитна телевизия) или по кабел (кабелна телевизия).
Един съвременен телевизор съдържа освен това и допълнителни входове за устройства като компютър, DVD плейър, игрална конзола за видео-игра, изход за слушалки. Най-известните типове изходи са RCA, mini-DIN (за свързване на по-старите компютри), SCART, по-новият вариант за свързване на компютри HDMI, USB и bluetooth. Някои телевизори имат и Ethernet портове за връзка с Интернет. От началото на 80-те години повечето телевизори имат и инфрачервен сензор, който позволява да бъдат управлявани от разстояние чрез дистанционно управление.
Според вида на дисплея си телевизорите се делят на апарати с кинескоп, прожекционни (подобни на видео-проектор) и плоскоекранни (плазмени или течнокристални (LCD)
Основният въпрос, който стои при избор на плоскопанелен телевизор, е свързан с определянето на предпочитана технология – плазмена или течнокристална (LCD). Само преди няколко години този въпрос беше решен еднозначно: всички по-големи панели се произвеждаха само по плазмена технология, а LCD технологията беше изгодна само за неголеми панели за компютърни монитори. Напоследък размерите на произвежданите LCD телевизори нараснаха значително и според прогнозите в близките години ще стане възможно да бъдат произвеждани с размерите, с които сега се произвеждат най-големите плазмени панели.
Все пак разлики съществуват и за избор на най-подходящото за всеки конкретен случай решение, трябва да се имат предвид следните препоръки:
Основните стандарти на цветните телевизори са SECAM, PAL, NTSC. Системата SECAM е приета в страните на бившия СССР и Франция. Системата PAL е приета в страните на Западна Европа без Франция. Системата NTSC е възприета като стандарт на американския континент и в Япония.