Парма | ||||
Емблема на футболния клуб | ||||
Прозвище | „жълто-сините“ „дуковете“ | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 16 декември 1913 г. (на 110 г.) като Parma Foot Ball Club 27 юли 2015 г. (на 8 г.) като Parma Calcio 1913 | |||
Държава | Италия | |||
Стадион | „Енио Тардини“ | |||
Капацитет | 27 906 | |||
Собственик | Краус Груп | |||
Президент | Кайл Краус | |||
Старши треньор | Фабио Пекия | |||
Първенство | Серия Б | |||
2022/23 | 4-о | |||
Уебсайт | parmacalcio1913.com | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
ФК Парма в Общомедия |
ФК „Парма“ е италиански футболен клуб от град Парма, област Емилия-Романя, който, след като обявява фалит през март 2015 г., прекратява съществуването си през юни същата година. За негов наследник се приема понастоящем състезаващият се в италианската Серия Б отбор на „Парма Калчо 1913“ (на италиански: Parma Calcio 1913).
Kлубът играе домакинските си мачове на стадион „Енио Тардини“, често наричан просто „Тардини“, от 1923 г.
Финансиран от Калисто Танци, клубът печели 8 трофея между 1992 и 2002 г. – период, в който постига най-доброто си класиране като второ място през сезон 1996/97. Парма печели 3 Копа Италия, 1 Суперкопа Италиана, 2 Купа на УЕФА, 1 Суперкупа на Европа и 1 Купа на УЕФА.
Финансови проблеми възникват в края на 2003 г. от скандала „Пармалат“, който води до срив на компанията-майка и функционирането на клуба попада в контролирана администрация до януари 2007 г. „Парма“ е обявен в несъстоятелност през 2015 г. и e повторно основан в Серия Д, като последват 3 директни промоции, за да се завърне в Серия А през 2018 г.
Отборът е известен с прозвищата „жълто-сините“ и „дуковете“.
Клубът е създаден през юли 1913 г. като „Верди футбол клуб“ (Verdi Football Club) в чест на стогодишнината на известния оперен композитор Джузепе Верди, роден в провинция Парма. Той приема жълтото и синьото като клубни цветове. През декември същата година „Парма Фут Бол Клуб“ се формира от много от първите играчи на клуба и започва да носи бели екипи с черен кръст. „Парма“ започва да играе футбол в лигата по време на сезон 1919/20 след края на Първата световна война. Изграждането на стадион „Енио Тардини“ започва две години по-късно. „Парма“ става член-основател на Серия Б, след като завършва като подгласник в Първа дивизия в сезон 1928/29. Клубът остава в Серия Б в продължение на три години, преди да изпадне и да промени името си на Спортна асоциация „Парма“ през 1931 г. В сезон 1935/36 „Парма“ става член-основател на Серия Ц, където клубът играе, докато печели промоция обратно в Серия Б през 1943 г. Италианският футбол е в застой след Втората световна война, въпреки че отборът играе в Campianto Alta Italia през 1944 г.
След възстановяването на организирания футбол „Парма“ прекарва три години в Серия Б, след което се разделя в две регионални дивизии, преди отново да изпадне през 1948/49 в Серия Ц. Там прекарва още пет сезона преди 11-годишната магия в Серия Б, която включва постигането на 9-о място през 1954/55, клубен рекорд по това време. Това е епоха, в която играчите на клуба имат други работни места или все още са ученици. „Парма“ дебютира на европейско състезание през сезон 1960/61, побеждавайки швейцарския „Белинзона“ на „Корпа деле Алпи“, но изпада в Серия Ц през сезон 1964/65. „Парма“ прекарва само един сезон в Серия Ц преди още едно последващо изпадане, този път в Серия Д през 1966 г.
Клубът е в хаос и е разпореден в ликвидация от съда в Парма през 1968 г., променяйки името си на ФК „Парма“ същата година. През 1969 г. друг местен отбор – Асочационе Калчо Пармензе печели промоция в Серия Д. На 1 януари 1970 г. АК „Пармензе“ придобива спортния лиценз на ликвидирания клуб, създаден през 1913 г. Това означава, че той има право да използва екипите с кръста, емблемата и името на града. Това води до промяна както от финансова, така и от спортна гледна точка, тъй като отборът става шампион в Серия Д и прекарва три години в Серия Ц, преди промоцията в Серия Б, но това е кратък престой. Завръщането в Серия Б не се материализира до края на 1970-те и клубът отново продължава само един сезон във втората дивизия на италианския футбол.
Под ръководството на Чезаре Малдини „Парма“ отново се връща в Серия Б, след като печели първото място през 1984 г. с победа в последния ден над „Санремо“. Стефано Пиоли отбелязва единственият гол в мача. Дуковете отново прекарват само една година в Серия Б, завършвайки на дъното и изпадат. Ариго Саки обаче успява да върне клуба в Серия Б през 1986 г. след един сезон в третото ниво. Отборът се радва на добър успех през сезона, като пропуска промоцията само на 3 точки и отстранява „Милан“ от Копа Италия, което убеждава собственика Силвио Берлускони да назначи Саки за треньор на „росонерите“. Заместникът на Саки – Зденек Земан е уволнен само след седем мача и е сменен от Джампиеро Витали, който осигурява две последователни места в средата на таблицата.
Невио Скала е назначен за треньор през 1989 г. „Парма“ на Скала прави историческа промоция през 1990 г. в Серия А с 2:0 победа над „Реджана“. Инвестициите от страна на компанията-майка „Пармалат“ помагат за подобряване на състоянието на отбора и клубът дебютира в Купата на УЕФА през 1991 г. Скала печели 4 трофея. Първият от тях е Копа Италия през 1991/92, побеждавайки „Ювентус“ с 2:1. На следващата година е първият международен триумф с победа с 3:1 в Купата на носителите на купи над белгийския „Антверп“ на Уембли. Следващият сезон е успешен за Суперкупата на УЕФА, надделявайки с 3:1 над „Милан“, но „Парма“ губи с 1: 0 от „Арсенал (Лондон)“ за КНК през 1994 г. Последният успех на Скала с „Парма“ е в друг финал срещу „Ювентус“: Дино Баджо вкарва два пъти, за да даде на „Парма“ Купата на УЕФА, но „Ювентус“ отмъщава на финала на Копа Италия. Заменен от Карло Анчелоти, Скала напуска през 1996 г. и е популярен треньор със спечелените трофеи и защото отборът играе атрактивен футбол.
Анчелоти обновява отбора и го класира на 2-ро място през 1997 г. След това „Парма“ дебютира в Шампионската лига на следващата година. Алберто Малезани е назначен като треньор през 1998 г. и клубът печели финала на Копа Италия срещу „Фиорентина“ и Купата на УЕФА срещу „Олимпик Марсилия“ на стадион Лужники в Москва с 3:0 през 1999 г. През август 1999 г. е спечелена Суперкупата на Италия. През 2000 г. Ернан Креспо е продаден на „Лацио“ за световно рекордна сума от €58.5 млн. и Малезани напуска.
При Ренцо Уливиери клубът губи финала на Копа Италия от „Фиорентина“. При Пиетро Карминяни през 2002 г. „Парма“ печели третия си трофей Копа Италия срещу „Ювентус“ и завършва извън първите шест за първи път от промоцията през 1990 г. През април 2004 г. клубът е обявен в несъстоятелност след финансовата криза на „Пармалат“ и остава в специална администрация в продължение на три години.
Клубът се преформира като ФК „Парма“ акционерно дружество (Parma Football Club SpA) през юни 2004 г. (като дъщерно дружество на ликвидирания Parma AC SpA), а през сезон 2004/05 се свлича до 17-о място в Серия А въпреки 23-те гола на Алберто Джилардино, който впоследствие е продаден за 25 млн. евро, а треньорите идват и си отиват постоянно. „Парма“ завършва следващия сезон, първият без европейско участие от 1991 г. насам, на 10-о място, но се завръща през 2006 г. след скандала Калчополи.
На 24 януари 2007 г. Томазо Гирарди купува клуба от администрацията и става негов собственик и президент. Клаудио Раниери спасява отбора от изпадане в Серия Б в последния ден на сезон 2006/07 след назначаването си през февруари. Въпреки това с поредицата от треньори битката на „Парма“ с изпадането през следващата година не е успешна, изпращайки клуба в Серия Б след 18 години на топ ниво.
Франческо Гуидолин връща „Парма“ обратно в Серия А и го класира там на 8-о място при завръщането си през 2009/10, като за малко не се класира за Лига Европа, където са изпреварени от „Удинезе Калчо“. През май 2010 г. Гуидолин е сменен от Паскуале Марино, който е уволнен през април 2011 г., когато „Парма“ отново се бори за оцеляване. Под ръководството на Франко Коломба, Парма се спасява. През януари 2012 г. Коломба е заменен от Роберто Донадони след 5 мача без победа, завършили със загуба 0:5 от „Интер“, и новият треньор класира тима до 8-о място за седем мача.
През 2014 г. Донадони извежда „Парма“ до 6-о място в Серия А и го класира за Лига Европа за пръв път от 2007 г. насам, но „Парма“ не е допуснат до участие поради забавяне на плащането заплати, данък върху доходите, което не отговаря на условията за лиценз на УЕФА, за който клубът е с отнети точки по време на сезон 2014/15. Финансовите проблеми предизвикват последователност от промени в собствеността и евентуален фалит на клуба през март 2015 г. с общо пасиви от 218 млн. евро, включително 63 млн. евро неплатени заплати. Клубът е допуснат да завърши сезона, но завършва в дъното на 20-о място.
Нов клуб, S.S.D. Parma Calcio 1913, е създаден през юли 2015 г., като взима името си от годината на основаване на предшественика на клуба и осигурява място в Серия Д 2015/16 по чл. 52 на Н.О.И.Ф. като представител на град Парма. Най-успешният треньор в историята на клуба – Невио Скала е избран за президент, а бившият играч Луиджи Аполони – за треньор. В първия сезон на клуба той продава над 9000 сезонни карти – рекорд за Серия Д. „Парма“ постига промоция в професионалната Лега Про, завършвайки сезона на първо място с 94 точки от 38 мача и без загуба от 28 победи и 10 равенства.
През сезон 2016/17 завършва на 2-ро място в група B, но печели промоция за Серия Б след победа с 2:0 над „Алесандрия“ на плеойфа за промоция. На 18 май 2018 г. „Парма“ реализира трета промоция за три сезона и се завръща в елита, като става първият италиански футболен клуб, постигнал това.
„Парма“ се е срещал с български отбори в официални и приятелски срещи.
С „Лудогорец“ се е срещал един път в приятелски мач на 23 юли 2011 г. в Италия като срещата завършва 3 – 0 за „Парма“.
Последна актуализация: 17 август 2018
Вратари | |
---|---|
1 | Пиерлуиджи Фратали |
55 | Луиджи Сепе |
Защитници | |
---|---|
2 | Симоне Якопони |
3 | Федерико Димарко |
13 | Франсиско Сиералта |
18 | Масимо Гоби |
22 | Бруно Алвеш |
23 | Марсело Гацола |
23 | Джанджакомо Маняни |
28 | Рикардо Галиоло |
59 | Валерио Ди Чезаре |
61 | Луиджи Скаглиа |
Халфове | |
---|---|
5 | Лео Щулач |
8 | Алесандро Дейола |
10 | Амато Чичирети |
11 | Джани Мунари |
17 | Антонио Барила |
26 | Лука Силигарди |
32 | Лука Ригони |
33 | Якопо Деци |
70 | Антонио Жуниор Вака |
71 | Джузеппе Кариеро |
77 | Жонатан Биябиани |
88 | Алберто Граси |
95 | Алесандро Бастони |
99 | Ив Барайе |
Нападатели | |
---|---|
7 | Алесио Да Круз |
9 | Фабио Чераволо |
20 | Антонио Ди Гаудио |
21 | Матео Скоцарелла |
25 | Лука Джермони |
27 | Жервиньо |
45 | Роберто Инглезе |
95 | Матиа Спроцати |
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Parma Calcio 1913 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |