Доломити (планинска верига)

Доломити
46.6131° с. ш. 12.1631° и. д.
Местоположение на картата на Италия
Общи данни
Местоположение Италия
Част отАлпи
Най-висок връхМармолада
Надм. височина3342 m
Доломити в Общомедия

Доломитовите Алпи (на италиански Dolomiti, на немски Dolomiten) са дял на Алпите, част от Източните Алпи и по-точно – от Южните Варовикови Алпи. Те се простират южно от централното било, в североизточната част на Италия на териториите на провинциите Белуно, Болцано, Южен Тирол и Тренто.

Название

Името идва от минерала доломит, който съдържа магнезий, желязо или манган. Въз основа на този минерал същото име носи и вид седиментна скала, близка до варовика. И двете са кръстени така на френския геолог и минералог от ХVІІІ в. Деода дьо Доломю. Всъщност връзката между този французин и Доломитите е по-пряка – именно с пътуването си в тях той извършва повечето си важни открития. Те са съставени главно от този вид скали, което им придава особен външен вид. Ето защо са наричани също Бледите планини.

Образуване

Геоложката история на Доломитите е христоматиен пример за това как морското дъно може да се превърне в планина, подтиквано от тектонските движения. Преди повече от 230 млн. години на това място е съществувало топло тропическо море, в което са виреели огромни колонии от корали. Те са извличали разтворения в морската вода калцит и при смъртта си са оставяли черупковите си обвивки, постепенно се образувайки дебели слоеве. Издигането на земните пластове през последните 20 – 30 млн. години е последвано от заледяване през плейстоцена, което е способствало по-меките седиментни наслаги да бъдат свлечени в процеса на екзарация.

За разлика от други райони тук доломитът е твърда скала с различни оттенъци – от бледо розово до бледо зелено. Сравняват го с вкаменена захар. В него отчетливо се различават съставляващите го корали, вкаменени водорасли и охлюви с разнообразни форми. Днес твърдите скали остават да стърчат над живописни долини подобно на кули, стъпала и отвесни стени. Същевременно активен вулканизъм изкарва на повърхността магмата и образува отделни райони със съвсем друг вид скали – най-вече масива Болцано.

Карта на масива

Описание

Доломитовите Алпи са сравнително голям масив. С размери 150 на 190 км и площ почти 16 000 кв. км, те се равняват на най-обширните алпийски дялове. Ограничени са от долините на няколко реки: Изарко (на северозапад), Риенца (на север), Пиаве (на изток), Брента (на югозапад) и Адидже (на запад). Граничат с много други масиви – Сарентинските, Цилерталските и Карнийските Алпи, както и с Брентските Доломити. От тях извират редица малки, но буйни и красиви реки – Алвизио, Кордеволе, Бойте, Гадера, Чизмон. Най-високият връх е Мармолада – 3342 м, но много други върхове са трихилядници. Между тях са Монте Чивета (3220 м), Кристало (3221 м) и Тре Чиме ди Лаваредо (3003 м).

Доломитите имат сложен релеф, изпъстрен с множество отделни хребети, проходи и съчетание на скалисти върхове с тучни пасища. Оформени са няколко карстови района, често се случват каменопади и свлачища. Географите виждат поне 26 поддяла в масива, от които най-важни са Села, Мармолада, Тофане, Розенгартен, Шлерн, Зекстен. На няколко места са се запазили миниатюрни ледници. Единственият по-голям е този от северната страна на Мармолада.

Връх Сасолунго ди Чибиана (вляво)
Връх Антелао

Върхове

Двадесет и един върха са високи над 3000 м. Десетте най-високи са:

  • Мармолада – 3343 м (Пунта Пеня);
  • Антелао – 3264 м;
  • Тофана ди Мецо – 3241 м;
  • Сорапис – 3229 м;
  • Кристало – 3221 м;
  • Монте Чивета – 3220 м;
  • Чима ди Вецана – 3192 м;
  • Чимон дела Пала – 3184 м;
  • Лангкофел – 3181 м;
  • Монте Пелмо – 3168 м.

Туризъм

Дълбоките и широки долини, които рядко се издигат над 2000 м, осигуряват сравнително лесен достъп до всички части на планината. Основни изходни пунктове са градовете Болцано (от запад) и Белуно (от изток). Тя е пресечена от много пътища, като основният минава през прохода Камполонго (1875 м) в северното подножие на Мармолада. Това е една от най-предпочитаните дестинации както за зимен туризъм, така и за летни преходи. В същото време разнообразието от скалисти върхове с отвесни стени (особено тези от северната страна) привличат алпинисти от цяла Европа. Катеренето в региона има за рождена дата 1887 г., когато 17-годишният Георг Винклер изкачва сам внушителните Виолетови кули.

Лифт към връх Тофана ди Мецо

Главен зимен център е курортът Кортина д'Ампецо, където през 1956 г. се провеждат Зимните олимпийски игри. Други 30 ски курорта очакват посетители всяка зима – Ауронцо, Сан Мартино ди Кастроца, Ортисеи. Общата дължина на ски пистите е над 1300 км, към които са създадени 450 лифта. В действителност много лифтове не са в полза на скиорите, а на туристите и стигат до най-високите върхове. Така могат да се посетят самият Мармолада, както и Тофана ди Мецо. На последния са изградени панорамна площадка със спираща дъха гледка и кафене.

За любителите на дълги преходи да изградени десет високопланински пътеки, известни със своята красота. Най-кратката се преминава за осем дни, а най-дългата – за осемнадесет. Доломитовите Алпи са поставени под закрилата на ЮНЕСКО. Има около десет национални и природни парка, като се започне с националния парк Доломити Белунези.

Източници

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Доломити (планинска верига)
  1. ↑ Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 954-642-094-8. с. 142
  2. ↑ Dolomites, Summitpost.org
  3. ↑ Петер Гьобел и Урсула Пфениг, Шедьоври на планетата Земя, Рийдърс Дайджест 2009, с. 166 ISBN 978-954-9935-55-4
  4. ↑ Красивите Доломити, на сайта Перископ
  5. ↑ Dolomites, Summitpost.org
  6. ↑ Dolomites mountains, Encyclopaedia Britannica
  7. ↑ Известният сайт Summitpost.org използва разделение, в което поддяловете са 17.
  8. ↑ Dolomites, Encyclopaedia Britannica
  9. ↑ Ski resorts Dolomites, Skiresort.info
  10. ↑ Доломитите – италианската прелест, на сайта на Руал Травел
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни