Климатичната класификация на Кьопен е една от най-използваните системи за класификация на климата. За пръв път е публикувана от немския климатолог с кримски произход Владимир Кьопен през 1884 г., като през годините я модифицира, с по-значителни промени, въведени през 1918 и 1936 г. По-късно немският климатолог Рудолф Гайгер сътрудничи на Кьопен относно промени върху климатичната класификация, поради което е известна и с името Климатична класификация на Кьопен–Гайгер.
Системата се основава на идеята, че местната растителност по най-добър начин изразява климата. Поради това границите на климатичните зони са избрани, като се съблюдава разпределението на флората. Те съчетават средните годишни и месечни температури и валежи, както и сезонноста им.:с. 200 – 1
Характеризира се с валежи, по-малки от потенциалната евапотранспирация, чиято стойност зависи от средната годишна температура и разпределението на валежите между сезоните.
Характеризира се със средновисоки температури – средна температура за топлото полугодие над 10 °C и минимална средномесечна температура между -3 °C и 18 °C.
Характеризира се с много ниски температури – максималната средномесечна температура през цялата година е под 10 °C.
Източници
↑McKnight, Tom L; Hess, Darrel. Climate Zones and Types // Physical Geography: A Landscape Appreciation. Upper Saddle River, NJ, Prentice Hall, 2000. ISBN 0-13-020263-0.