Тартуски мирен договор между Русия и Естония

Тартуски мирен договор между Русия и Естония
Информация
Подписване2 февруари 1920 г.
ПодписалиРуска съветска федеративна социалистическа република
Естония
Тартуски мирен договор между Русия и Естония в Общомедия
Карта на границата между Естония и Руската СФСР, допълнение 1 към III член от Тартуския договор
Карта на естонско-руската граница според Тартуския договор. Дебелата червена линия указва границата.

Тартуският мирен договор (на естонски: Tartu rahu, буквално „Тартуски мир“) или Договор от Тарту е мирен договор между Естония и Руската съветска федеративна социалистическа република, подписан на 2 февруари 1920 г. в Тарту.

Договорът е подписан от Яан Поска от естонска страна и Адольф Иоффе от Съветска страна, както и от други представители от договарящите се страни. На 30 март 1920 г. в Москва са разменени ратификации на договора. Договорът е регистриран в Серията договори на Обществото на народите на 12 юли 1922 г.

Този договор слага край на Естонската война за независимост. В него се казва, че „Русия безрезервно признава“ независимостта на Република Естония и де юре се отказва за вечни времена от всички права над територията на Естония. Това е първият международен договор на Съветска Русия. С него РСФСР става първата държава, признала независимостта на Естония.

Естония преди договора

Естония е провинция на Руската империя от 1710 г. и е под чужда власт от XIII век. С избухването на Първата световна война, в Руската империя избухват Октомврийската революция и гражданската война от 1917 – 1922 г.. Като част от този по-голям конфликт, естонците обявяват независимост от Русия и печелят свободата си по време на Естонската война за независимост. Като символ на естонската независимост Юрьев/Дорпат официално получава отново естонското си име, Тарту. Новото комунистическо правителство на Русия признава естонската независимост с Тартуския мирен договор през 1920 г.

Условия на договора

Договорът определя границата между Естония и Русия, утвърждава правото на естонците да се завърнат в Естония и на руснаците да се завърнат в Русия и изисква естонското движимо имущество, евакуирано в Русия по време на Първата световна война да бъде върнато в Естония. Русия също така се съгласява да опрости целият дълг от времето на монархията и да плати на Естония 15 млн. златни рубли – пропорционална част от златните резерви на разпадналата се Руска империя. Освен това Русия се съгласява да даде концесии за използване на един милион хектара руски гори и да построи железопътна линия от естонската граница до Москва. В замяна Естония обещава да позволи на РСФСР да построи свободно пристанище в Талин или друго пристанище и да построи електрическа централа на река Нарва.

Значение

Тартуският мирен договор е считан за рожденото свидетелство на Република Естония, тъй като представлява първото юридическо признаване на държавата. Договорът също така е от съществено значение за дипломатически изолираната Съветска Русия. Ленин изразява задоволството си от довора като „несравнима победа над западния империализъм“.

Последици

След подписването на договора, Съветска Русия не изпълнява няколко от точките от договора, например музейните колекции на Тартуския университет не са върнати от Воронеж и миграцията на естонците е възпрепятствана.

Източници

  1. League of Nations Treaty Series, vol. 11, pp. 30 – 71
  2. Remembering the Tartu Peace Treaty // estoniaonthemap.com. Marc Hyman, 1 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 25 юни 2015. (на английски)
  3. History of Tartu, Estonia. Introduction to Tartu // www.autahvel.com. Roy Mason, 2010. Архивиран от оригинала на 2017-05-16. Посетен на 25 юни 2015. (на английски)
  4. а б Georg von Rauch, The Baltic States: The Years of Independence 1917 – 1940, Hurst & Co, 1974, стр. 73
  5. Frucht, Richard. Eastern Europe. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1-57607-800-0.
  6. Jürgen, Liina. UT ART MUSEUM PRESENTED CATALOGUE OF UNIVERSITY ART COLLECTION HELD AT VORONEZH, RUSSIA // ut.ee, архивиран от web.archive.org. Тартуски университет. Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 25 юни 2015. (на английски)
  7. Ülo Kaevats et al. 1996. Eesti Entsüklopeedia 9. Tallinn: Eesti Entsüklopeediakirjastus, ISBN 5-89900-047-3

Външни препратки