Тартуски мирен договор между Русия и Естония | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 2 февруари 1920 г. |
Подписали | Руска съветска федеративна социалистическа република Естония |
Тартуски мирен договор между Русия и Естония в Общомедия |
Тартуският мирен договор (на естонски: Tartu rahu, буквално „Тартуски мир“) или Договор от Тарту е мирен договор между Естония и Руската съветска федеративна социалистическа република, подписан на 2 февруари 1920 г. в Тарту.
Договорът е подписан от Яан Поска от естонска страна и Адольф Иоффе от Съветска страна, както и от други представители от договарящите се страни. На 30 март 1920 г. в Москва са разменени ратификации на договора. Договорът е регистриран в Серията договори на Обществото на народите на 12 юли 1922 г.
Този договор слага край на Естонската война за независимост. В него се казва, че „Русия безрезервно признава“ независимостта на Република Естония и де юре се отказва за вечни времена от всички права над територията на Естония. Това е първият международен договор на Съветска Русия. С него РСФСР става първата държава, признала независимостта на Естония.
Естония е провинция на Руската империя от 1710 г. и е под чужда власт от XIII век. С избухването на Първата световна война, в Руската империя избухват Октомврийската революция и гражданската война от 1917 – 1922 г.. Като част от този по-голям конфликт, естонците обявяват независимост от Русия и печелят свободата си по време на Естонската война за независимост. Като символ на естонската независимост Юрьев/Дорпат официално получава отново естонското си име, Тарту. Новото комунистическо правителство на Русия признава естонската независимост с Тартуския мирен договор през 1920 г.
Договорът определя границата между Естония и Русия, утвърждава правото на естонците да се завърнат в Естония и на руснаците да се завърнат в Русия и изисква естонското движимо имущество, евакуирано в Русия по време на Първата световна война да бъде върнато в Естония. Русия също така се съгласява да опрости целият дълг от времето на монархията и да плати на Естония 15 млн. златни рубли – пропорционална част от златните резерви на разпадналата се Руска империя. Освен това Русия се съгласява да даде концесии за използване на един милион хектара руски гори и да построи железопътна линия от естонската граница до Москва. В замяна Естония обещава да позволи на РСФСР да построи свободно пристанище в Талин или друго пристанище и да построи електрическа централа на река Нарва.
Тартуският мирен договор е считан за рожденото свидетелство на Република Естония, тъй като представлява първото юридическо признаване на държавата. Договорът също така е от съществено значение за дипломатически изолираната Съветска Русия. Ленин изразява задоволството си от довора като „несравнима победа над западния империализъм“.
След подписването на договора, Съветска Русия не изпълнява няколко от точките от договора, например музейните колекции на Тартуския университет не са върнати от Воронеж и миграцията на естонците е възпрепятствана.