Џуаншки | |
---|---|
Vahcuengh | |
Застапен во | Кина |
Говорници | 16 милиони (2007) |
Јазично семејство | |
Стандардни облици | литературен џуаншки
|
Писмо | саундип |
Јазични кодови | |
ISO 639-1 | za |
ISO 639-2 | zha |
ISO 639-3 | zha — опсежен код Поединечни кодови: zch — среднохунгшуејски zhd — дајски (венма) zeh — источнохунгшуејски zgb — гуејбејски zgn — гуејбјенски zln — лиеншански zlj — лиуџаншки zlq — лиученски zgm — мински zhn — нуншки (јенгуаншки) zqe — чубејски zyg — јаншки (деџиншки) zyb — јунгбејски zyn — јунгнански zyj — јоуџаншки zzj — џуоџаншки |
Џуаншки јазици (самонар. Vahcuengh, саундип: 话壮; кинески: 壮语, пинјин: Zhuàngyǔ) — група тајски јазици на кои говорат Џуанците. Групата не е јазичаричка, туку етничка. Се говори претежно во автономниот регион Гуангсји, НР Кина, каде литературниот џуаншки е службен јазик. Бујејскиот јазик во соседната покраина Гуејџоу исто така е стандардизиран. Покрај тоа, во покраината Јинан живеат уште милион говорници.
Шеснаесетте џуаншки јазици заведени во ISO 639-3 не се заеморазблирливи, а дури некои од нив се сочинети од повеќе јазици. Џуминшкиот и бујејскиот се во дијалектен континуум, а истото важи и за џуаншките и разните (други) нуншки јазици како тејскиот, нуншкиот, санчајскиот во северен Виетнам. Самите џуаншки јазици не сочинуваат јазична целина.
Науката што се занимава со изучување на јазикот и културата на Џуанците се нарекува џуанологија.
Кинеските јазичари ги делат џуаншките јазици на северно и јужно наречје, а секое наречје има разни говори. За литературен се смета вуминшкиот говор на јунгбејскиот џуаншки (во северноџуаншкото наречје). Јужните говори имаат приздивни избувни согласки, а северните немаат. Постојат преку 60 различни тонски системи со 5–11 тона, зависно од говорот.
Северноџуаншко наречје (8.572.200 говорници; говори северно од реката Јунг ISO 639 ccx пред 2007 г.)
Јужноџуаншко наречје (4.232.000 говорници; говори јужно од реката Јунг. ISO 639 ccy пред 2007 г.)
Џуаншките јазици се пишуваат со староџуаншкото писмо (саундип) веќе преку илјада години, а претходно веројатно со писмото саугок. Писмото ористи позајмени и прилагодени кинески знаци. Денес, итературниот џуаншки (стандарден) и бујејскиот јазик се пишуваат со латинично писмо.
Стар правопис | Нов правопис | Саундип | Македонски |
---|---|---|---|
Bouчbouч ma dəŋƨ laзƃɯn couƅ miƨ cɯyouƨ, cinƅyenƨ cəuƽ genƨli bouчbouч biŋƨdəŋз. Gyoeŋƽ vunƨ miƨ liзsiŋ cəuƽ lieŋƨsim, ɯŋdaŋ daiƅ gyoengƽ de lumз beiчnueŋч ityieŋƅ. | Bouxboux ma daengz lajmbwn couh miz cwyouz, cinhyenz caeuq genzli bouxboux bingzdaengj. Gyoengq vunz miz lijsing caeuq liengzsim, wngdang daih gyoengq de lumj beixnuengx ityiengh. | 俌俌庅𦘭𨑜⿱天云就𠷯自由,莊嚴㖟權力俌俌平等。眾伝𠷯理性㖟良心,應當待眾佚㑣𤿌儂一樣。 | Сите човечки суштества се раѓаат слободни и еднакви по достоинство и права. Тие се обдарени со разум и совест и треба да се однесуваат еден кон друг во духот на општо човечката припадност.. |
Издание на Википедија — слободната енциклопедија на џуаншки јазик |
„Џуаншки писма“ на Ризницата ? |
|